В края на втория 7-годишен програмен период България е усвоила едва 54% от

В края на втория 7-годишен програмен период България е усвоила едва 54% от средствата по европейските фондове, предоставени за превъзмогване на забележителното закъснение в икономическото ни развитие, неприятното положението на инфраструктурата и на виталния ни стандарт по отношение на другите страни в Европейски Съюз. От избраните за страната ни за 2014-2020 година общо 9.9 милиарда евро по 10 стратегии, към 31 декември 2020 г. са разплатени 6.360 милиарда евро . От тях 5.371 милиарда са идват от фондовете на Евросъюза, а останалата част - от държавния бюджет.

Така даже и ускореното харчене поради пандемията и пренасочването на неусвоени евросредства към ограничения за битка с последствията от ковид-кризата през последната година, не са били в положение да подобрят картината на европейските вложения.

Данните са от разбор на финансовото министерство, изработен през март, в който се пресмята и резултатът на еврофондовете върху българската стопанска система. 

Според този разбор, без усвоените 6.360 милиарда евро по линия на еврофондовете, цената на основания в страната БВП в интервала 2014-2020 г. щеше да е с 8.3% по-ниска. Финансовото министерство не посочва малко или доста е този индикатор, само че по разнообразни експертни оценки това е половината от нарастването на Брутният вътрешен продукт за последните седем години.

" През по-голямата част от обсъждания интервал производството и Брутният вътрешен продукт на страната нарастват гладко, позволявайки постепенна действителна конвергенция с Европейски Съюз. Изпълнението на плануваните ограничения по линия на еврофондовете изиграва роля в това отношение, в това число в намаляване на негативните последствия от епидемията от COVID-19 върху стопанската система, като симулациите демонстрират, че техният резултат върху Брутният вътрешен продукт към края на 2020 година е нарастване с 8.3% по отношение на сюжета без евросредства ", написа МФ в своя разбор.

Най-съществено въздействие евросредствата са изиграли върху растежа на частните вложения. От 2014 година до края на 2020 година частните вложения надвишават равнището, което би било следено без средствата от ЕС с 23.7%.

Благодарение на еврофондовете по-видимо расте и заетостта - общият резултат с струпване за 7 години е 13.7%, до момента в който безработицата е паднала с 6.1 процентни пункта.  Средната работна заплата пък е повишена с 8.4% - основно вследствие на субсидираната претовареност по европрограмите , само че и поради последователното вдигане на минималната работна заплата през последните години.

Вливането в стопанската система на средствата от Европейски Съюз в интервала 2014-2020 година е покачило цените в страната ни сравнително слабо - единствено с 2.6%. Ефектът върху инфлацията като цяло се чака да бъде сдържан заради отворения темперамент на стопанската система, изяснява МФ.

Евросредствата обаче не са оказали кой знае какво удобно въздействие върху българския експорт. Нетният резултат върху експорта на български артикули и услуги за последните 7 години е много непретенциозен - едвам 0.8% нарастване в съпоставяне със сюжета без еврофондове. 

За сметка на това  вносът на артикули у нас се е увеличил чувствително в следствие на инвестираните европари - с 9.3%.  Това се изяснява с нарасналото вътрешно ползване в резултат на нараснали приходи, както и на растеж на производството вследствие на вложенията от Европейски Съюз по различни планове. 

От финансовото министерство вършат ангажимента, че оценката, осъществена по модела СИБИЛА, регистрира директните и краткосрочни ефекти от вложените в стопанската система европари. В дълготраен проект упованията са за доста нарастване на позитивния принос на европейските фондове например към нарастването на износа на страната, по-голямото произвеждане и по-високата продуктивност на труда, а оттова и по-висок Брутният вътрешен продукт, показват от МФ.

Няколко стратегии скандално изостават и България още веднъж е изправена пред заплахата да загуби евросредства, защото след края на програмния интервал имаме единствено две години за привършване на сметките по контрактуваните планове.

Най-трагично е ситуацията с  " Морско дело и риболовство " с усвоени към 31 декември 2020 г.  33% от плануваните 113 млн. евро. Следва " Околна среда ", при която действително разплатени са 38% от плануваните 1.77 милиарда евро. Проверка в Информационната система за наблюдаване на еврофондовете ИСУН демонстрира, че по тази стратегия в действителност са контрактувани планове, надхвърлящи с 13% бюджетът й. Това обаче никога не значи, че страната ни ще успее да осъществя контрактуваните екопроекти в идващите две години.

Подобно е ситуацията и с Оперативна програма " Транспорт и транспортна инфраструктура ", където от 1.789 милиарда евро, досега са контрактувани съвсем 90%, само че в края на 7-та година са изплатени 51%. 

Най-добро е осъществяването на " Развитие на човешките запаси " - за 7-годишния интервал са разплатени 72% от бюджета за 1.161 милиарда евро. Тази стратегия програма има и най-важен директен резултат върху растежа на Брутният вътрешен продукт от 2014 до 2020 година - без нея той би бил с 5.4% по-нисък, частните инвестиции щяха да бъдат с 12.1% по-малко, заетостта - 12.1% надули, а междинната заплата - с 6.7% по-ниска, демонстрира симулацията на МФ с модела СИБИЛА.

На второ място по усвояемост е програмата " Региони в напредък ", обвързвана главно с създаване на инфраструктура в общините. По нея са преведени 62% от избрания бюджет от 1.543 милиарда евро.

Оперативна програма " Иновации и конкурентоспособност ", директно ориентирана към възстановяване на конкурентните позиции на българските предприятия, към момента оказва леко въздействие върху износа и Брутният вътрешен продукт, само че се чака в дълготраен проект то да се ускорява. На този стадий най-осезаемо е отражението й върху частните вложения поради нуждата от съфинансиране на плановете от частния бранш - те са нарастнали с 3% за последните седем години, посредством единсвено на тази стратегия. ОПИК подтиква и вноса (с 1.2%) главно на първични материали, машини и съоръжение, обвързвано с финансираните капиталови планове на компаниите.

Най-мащабна, с бюджет от 2.896 милиарда евро, е Програмата за развиване на селските региони. Усвояването на средствата по нея е 53.8%. Положително й отражение върху Брутният вътрешен продукт за последните седем години е растеж от 0.7%, и 3.7% на частните вложения. И тази стратегия на този стадий подтиква доста повече вноса, в сравнение с износа.